Нека започна с това, че настоящето писание НЕ Е някакъв вид рецензия на филма. Възможно е да съдържа СПОЙЛЕРИ обаче. Това, за което ще ви говоря са впечатленията ми от обстоятелствата преди, по време и след прожекцията. И още нещо – аз съм заклет фен на „Пришълеца” и изключително пристрастен, така че на някой това може да му се види необективно. Проблема си е Ваш...

И така... От мига, в който за първи път чух, че се подготвя такъв проект, не съм спирал с затаен дъх да броя секундите до първата прожекция. За мен вселената на „Пришълеца”, с която е свързан този филм е нещо свято. Точка!

В заветния час, купувайки си билет, реших да убия няколкото свободни минути във фоайето на салона. Впоследствие ми се прииска да убия не само тях, понеже станах неволен слушател на следния разговор между няколко души: „Значи, копеле, тоя филм бил мнооо як. Едни отиват на една планета и откриват некви неща, и после измират – абе като тия филми с тинейджъри в гората дето измират, ама в космоса”.  До тук беше просто смешно, но... „Не бе – намеси се друг – не си схванал смисъла. Става дума, метафорично де, че откриват някакъв бог, а после сякаш попадат в Ада”. Вече не беше смешно. Но пък реших, че трейлъра ги е заблудил. За съжаление, заблудения бях аз.

Вече в салона. Честно да ви кажа, имам чувството, че голяма част от хората отиват на кино, за да се нахранят. То не беше хрупане, мляскане, смучене, оригване... Ебати, откъде дойде тая мода да се яде в салона. Но всичко това загуби всякакво значение с появата на началните надписи. За следващите два часа мога да кажа само, че бяха пиршество за очите и наслада за душата. Таях някакви резерви, дълбоко скътани в душата ми, но те се изпариха като сълза в Ада.

Тук мога да се впусна в лирично отклонение, преразказвайки филма, споделяйки как ме е докоснал и т.н., но ще пропусна. Ще ви кажа само едно – ако сте истински киноман (дори да не сте фен на поредицата за Ксеноморфа) то най-вероятно ще навържете парчетата от пъзела, ще попълните празните места и ще се възхитите на майсторските препратки към основната тема на тази вселена. Е, желателно е и да сте гледали предишните филми J.

Неусетно двата часа изминаха. Дълго се взирах в екрана докато народа се изнизваше покрай мен (разбира се, бяха забравили да си приберат храната). Накрая трябваше да стана и аз, понеже персонала ме гледаше лошо. На изхода се сгъчкахме и за втори път този ден се запитах какво ли е чувтвото да прережеш нечие гърло. Един прилично изглеждащ господин, на около 35, в опита си да впечатли очевидно доста по-младата си приятелка и околните (много лесно се усеща когато човек говори така, че да го чуят хората около него) ръсеше глупости. Как разбрах, че са глупости ли? Лесно. *СПОЙЛЕР* Финала на филма, представлява много приятна препратка към първи филм за „Пришълеца” от далечната 1979г. и към това откъде водят началото си ксеноморфите. Той показва как един от „космическите жокеи” дава началото на една от ранните форми на пришълците. Както и едно друго интересно събитие, но него ще трябва да си го гледате сами. Та въпросния господин, на висок глас обясняваше, че това би толкова плосък финал, отварящ врата за продължение, как такива неща не били възможни (това е научна фантастика, но карай да върви). Къде е метафизичната препратка към „Господ”, вайкаше се той, филма бил твърде физичен!? Защо го били подвели с това заглавие, къде бил този Прометей, който подсказвал, че филма ще разглежда философските въпроси за стремежа към единство с Бог. Малка вметка – аз гогато съм наистина вбесен ставам много тих и учтив, някакъв бъг изглежда. Затова учтиво и любезно се извиних, че се намесвам в разговора (по скоро монолог) и го попитах дали е гледал  „Пришълеца” Не бил, той гледал само стойностни филми. Обясних му, че този (е стойностен!) се води прикуел на един доста по-стар филм, който освен, че е в топ 100 на най-забележителните филми, се счита и за основоположен за фантастиката и хорър жанра като цяло.  Отсреща имаше само празен поглед. Нищо. Nada. Вакуум. Пожелах му приятен ден и продължих към изхода. И докато се измъкна, от случайно доловени откслечни разговори разбрах, че господина не е сам в своето невежество. В този момент се почувствах като единствения луд, който тръби, че Земята е кръгла.

Почти се бях измъкнал когато ме застигна репликата: „Абе като цяло става, но не може да се сравнява с „Здрач”!

Знам, че нито ми е работа, нито ми е по силите да променя начина на мислене или общата култура на другите хора. Но не мога да разбера едно нещо – защо хората ще дадат 12 лв. за да отидат да гледат ядат, гледайки филм, който не им харесва, не разбират и едва ли ще се опитат да разберат, а после се чувстват длъжни да коментират, сякаш знаят какво говорят? Пожелавам им да спечелят наградата „Дарвин” в най-скоро време J.

Точка!