Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2012 20:36 - Какво би било ако...
Автор: dreadknight Категория: Забавление   
Прочетен: 758 Коментари: 0 Гласове:
3



Часовникът събуди г-н Каприев точно навреме. Той стана от леглото и се отправи към банята. Погледна отражението си в огледалото - обикновен, тридесет годишен мъж с нормално телосложение и леки бръчици около очите. Именно те го подсещаха за цената, която плащаше.

Приключи с тоалета си, облече се и на излизане взе книгата си. Г-н Каприев обичаше да чете. На път за работа, навън или вкъщи, през обедната почивка или в тоалетната, младият мъж рядко се разделяше с книгите си. 

Както обикновенно, се отби в една баничарница, близо до работното си място, за да закуси. Книгата постави на стола до себе си докато ядеше мазната закуска, за да не я изцапа. 

Работодателят на г-н Каприев го ценеше много. Той се появяваше в офиса точно на време, мимиходом поздравявайки колегите си и отиваше право на бюрото си. Не губеше време в безсмислени разговори за снощния мач или нещо подобно, а веднага се залавяше за работа. Г-н Каприев беше ръководите на отдел в счетоводната фирма. Не пушеше и до колкото беше известно на колегите му, не пиеше. Не беше зъл с подчинените си, спокойно обясняваше каквото е нужно и с завидна лекота предвождаше отдела из мъглите на счетоводния свят. Резултатите се постигаха без напрежение и нерви, винаги навреме. Човекът дори рядко напускаше офиса си, обикновено обядваше на бюрото си с вездесъщата книга в ръка. Всъщност, замисли се собственика на фирмата, с близкото бъдеще май се очертаваше повишение за г-н Каприев. 

Точен както винаги, г-н Каприев седна на стола си, включи компютъра и извади папките от сейфа си. Книгата остави в едини край на бюрото, щеше да почака до почивката. Денят обаче се оказа по-напрегнат от обикновенно и той не се сети за нея до края на работното време. За пореде път доказа, че на него може да се разчита и спокойно, без да изтормозва подчинените си се справи с кашата, забъркана от друг отдел.

Когато стана време, г-н Каприев стана, облече якето си, взе книгата, пожела лека вечер на останалите си колеги и излезе. Отвън, на улицата, погледна часовника си и предценявайки, че има достатъчно време спокойно пое надолу по тротоара. Скоро наближи входа на сградата, за където се беше отправил. На влизане задържа вратата на възрастен мъж с мека шапка и балтон. Той му благодари и се отправи към асансьорите, намиращи се в дъното на вестибюла.

-        Г-н Златев? – чу учтив въпрос зад себе си.

-        Да, кой...

Думите заседнаха в гърлото му, защото обръщайки се видя, че младия мъж, който му беше отворил вратата е насочил към него пистолет с заглушител. Тялото му се разтрепери неудържимо, усети как му се зави свят и едва успя да промълви:

- Защо?

Г-н Каприев само поклати глава и натиса спусъка. Чу се съвсем лек звук, като от въздишка и двата куршума почти едновременно пронизаха главата на Златев. Последната мисъл в живота му беше, че това съвсем не беше лице на убиец...

След като тялото се свлече на плочките, Г-н Каприев се приближи внимавайки да не стъпи в кръвта и изстреля още един куршум в главата  на жертвата. След това прибра оръжието в книгата си, която беше предварително издълбана в съответната форма. Обърна се и със спокойна крачка излезе от входа. Цялото събитие не беше отнело повече от тридесет секунди от момента, в който отвори вратата на мъжа с балтона.

Малко по-надолу по улицата, Г-н Каприев взе маршрутка, с която пътува до един от крайните квартали на града. Както повечето предградия, той беше сив, изграден предимно от невзрачни еднообразни сгради. Помоли шофьора да спре пред една от тях. Слезе, пожела му приятна вечер и закрачи без да бърза навътре между бетонните блокове. Отне му няколко минути да стигне до блока, който търсеше. Входа беше отключен, взе асансьора до предварително набелязания етаж и почука на една точно определена врата. Леко раздразнен мъжки глас попита отвътре кой, по дяволите, звъни по това време. Г-н Каприев обясни, че е изпратен от г-н Златев, търсел г-н Стаматов.

Стаматов, защото това бе именно той, ядосано отвори вратата:

- Какво иска пак този алчен адвокат? – бяха последните думи в живота му.

Г-н Каприев приветливо му се усмихна и вкара два куршума последователно в лявото и дясното око на учудения домакин. След това, въпреки красноречивите доказателства за смъртта на Стаматов, изстреля и трети, контролен. Отново прибра оръжието в книгата си и слезе, този път използвайки стълбите. Повървя малко, взе такси и слезе на три пресечки от дома си.

Вече вкъщи, г-н Каприев се зае първо да почисти оръжието си заедно с заглушителя, след което го прибра в специално изработения от него тайник. Сложи дрехите си в пералнята, пусна я и влезе в банята. След като се освежи, вечеря сандвич с кола и седна пред компютъра си. Преди години, г-н Каприев инвестира голямо количесто време и пари, за да се сдобие с умения в доста интересни сфери, надхвърлящи обикновенното аматьорство. Едно от тях, наред с точната стрелба беше и умението да борави в компютър на нивото на, да речем, високо платен програмист. Сега отвори за последно една папка, намирането на която беше невъзможно за който и да било специалист, озаглавена „Зебра”. Уморените му очи погледнаха за последно лицата на Златев и Стаматов, след което натисна бутона за изтриване на информацията. Отне му още десетина минути да заличи всякакви следи от хард диска. Накрая изключи машината и затътри крака към леглото. Миг преди съна да го погълне през ума му мина мисълта, че утре го очаква още по-тежък ден.

Сънят го свари с усмивка на устните.      

 

 

П.П. На другия ден всички информационни агенции съобщиха за две жестоки  убийства, станали предишната вечер. Едното беше на човек с условна присъда за това, че в нетрезво състояние прегазил две деца на пешеходна пътека. Другата жертва се оказа адвокатът му, издествал по-лекото наказание...

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dreadknight
Категория: Технологии
Прочетен: 85437
Постинги: 14
Коментари: 76
Гласове: 202
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031