След кратък душ от типа "тропически циклон отвявва Чили" и половин литър "Кола" на екс се чувствам вече достатъчно освежен и силен да подхвана темата, тормозеща изнуреното ми съзнание цял ден. По-точно от някъде преди обяд до някъде привечер когато с въздишка на облекчение и артистичен замах паркирах Ламята (МПС-то) пред блока.

За да не съм голословен и да не ви измъчвам с тайни и загадки преминаавм по същество, защото и аз вече едва се сдържам.

Аз съм пешеходец, превърнал се преди време в шофьор и шофьор превръщащ се от време на време в пешеходец (по принуда и против волята си). Като такъв, така да се каже, съм бил и от двете страни на бариерата и се чувствам в пълното си право да сипя критики и по двете групи (че и разни други, но за тях по нататъка). Именно за моите шофьорски преживявания ще ви дрънкам днес. За приключението с кодово название "Оцеляване в градски условия или как да запазим бронята на колата си цяла"!

Денят започва измамно спокойно с чаша безалкохолно, задължителния преглед на нета и разни хигиенни глезотийки. Настроението е бодро, духа - висок, резервоара е пълен, а в уредбата някакво прекрасно женско вокалче извива на фона на бесни китарни сола. Идилия...

Минорните пътни ситуацийки на път за университета на гаджето, с които съм свикнал вече, не могат да помрачат прекрасния ден, който тепърва започва и обещава да е доста забавен. Скоро ще разбера, че наистина ще се "забавлявам" ама усмивката ми ще прилича по-скоро на онази от рекламата против тютюнопушенето. 

Първите признаци на задаващото се бедствие са скоростната гонка с някакъв Голф (ама и аз съм глупав, да излизам на глава с Голф...) за наградата "Първи на светофара, последен на следващия" и уникалното (това трябваше да влезе в учебниците по кормуване) засичане с пернишки привкус, което ми е приложено в комбинация с еквивалента на бодичек на пътя с дейното участие на две маршрутки.

Най-доброто обаче тепърва предстои. София... ЦЕНТЪРЪТ! Ебати колко ми беше весело докато се врътках за трети път по едно и също каре улички в отчаяно търсене на място за Ламята. Определението "каре" обаче искам да го разглеждате много относително, защото заради блестящите решения на КАТ и общината, то повече приличаше на сложна и многоъгълна 3D конструкция с поне 10 страни, всяка с еднопосочно движение. Абе малко беше като лабиритна на Минос, но минУс минотавъра. Неговото отсъствие обаче успешно се заместваше от местните обитатели, които гонеха Ламята от всяко все още незаето паркинг място, най-често с идиотски причини от сорта: "Много е шумна" (като че ли ще я оставя да работи); "Чакам холна гарнитура" (това моментално ми стана любимо) и "Тука има паркинг, не видиш ли?" (абе ако наричате една алея с ширина метър паркинг...). Тук трябва задължително да спомена и останалите нещастни шофьори като мен, които като безглави кокошки се лутаха из "карето", взаимно си пречеха, засичаха, псуваха другите, себе си и пешеходците, които досолепно се провираха между колите в задръстването, тук-таме отнасяйки по някое огледало с задник (собствен опит).

Започнах леко да се изнервям, жената до мене бясно дереше с нокти тапицерията, а Ламята се ядоса и прегря. След незабавна намеса на ласки, вода и още нерви от моя страна, продължихме "екскурзията" из малките улички, неусетно стигайки до района около Славейков и сие и разбирайки по пътя, че целия център без мое съгласие е превърнат в ужасна СИНЯ ЗОНА. За незапознатите, това е зона с ограничение в паркирането, то става с заплащане и горко ви ако ви хванат, че не сте платили. 

Ламята виеше, жената също, после се присъединих и аз защото някаква патица (сори ама жена в Мерцедес по-голям от товарен бус, който очевидно не е неин определно ме дразни) беше открила колко е удобно да паркираш на единственото незаето паркинг място. Дребната подробност, че то всъщност се явяваше входа на пресечка, към който аз имах определени стремежи изобщо не я притесняваха. Грима очевидно беше по-важен. 

Още задръствания, още вода и още успокоения. Накрая ми писна и се навих да се разделя с известно количество пари само мир да има. Ядец, то пък се оказа, че останалите места на паркинга са със служебен абонамент. Бясно размахваните от мен банкноти не помогнаха като подход към идиота в зелено елече, който очевидно беше много доволен, че може да прецака някой днес за да не е капо довечера. 

Жената вече го обърна на молби, което е ясен знак, че нещата наистина се влошават. С много маневри, още два литра газ и много късмет се паркирах като танкер на едно малко паркингче до президенството. Часа беше 12.15, но на картончето дето си го спечелих срещу 2 лв пишеше 12.00. Учтиво се поинтересувах защо губя 15 минути и отговора беше нещо от сорта "Да си дошъл по-рано!". 

Два часа по-късно бях твърдо решен да не плащам повече на този и тръгнахме да си търсиме място около Халите. Представете си колко изненадан бях, когато се оказа, че Пиротска и околните улици са завардени с прегради с по двама отегчени полицаи. Реших, че са утрепали някой и с тайната надежда да попадна на местопрестъплението направих обход и се мушнах по едни улички, за които очевидно полицията не знаеше защото нямаше ни прегради ни полицаи. 200 метра по-надолу ми стана ясно ролята на горепосочените в личния ми кошмар "Понеделник, 7-ми". Над 50% от паркираните коли бяха с жълти скоби и листчета по прозорците, а изнервените собственици до един звъняха на съответните власти да благоволят да дойдат та да ги глобят. 

Ааа, ясно, един вид честитка. Празнувахте ли вчера, а? Празнувахте! Ха сега по една глобичка да ви дойде акъла в главата. Какво? Какво ме интересува, че не е имало предупредителни табели и листове, че тази зона вече е СИНЯ? Плащай!!!

Нататъка няма да продължавам. То не бяха зомбирани пешеходци, пресичащи диагонално и  на зиг-заг, то не бяха психирани бакшиши, озверели от 10-те си сутрешни кафета и каращи като отрядите на смъртта на Муамар Кадафи...


Епилог:
Навсякъде се тръби за пияните шофьори, тези които карат с превишена скорост, изнервените, псуващите... Но като изключим първите, никой не си задава въпроса защо караме с превишена скорост (привишена по стандартите на българския КАТ обаче. По света ограниченията на скороста не са така драстични), защо сме изнервени и псуваме. Никой не го е еня за дупките, трошащи колите ни, за бързата мисловна проверка на портфейла, която правим като видим червената палка, за желанието да минеш на жълто защото последните 15 минути си висял в небивало задръстване защото половината център е в ремонти... За нервите похабени по сервизи, задръствания и в търсене на място за паркиране, което да не ощетява никой с нищо. Не ги интересува политиците - те си имат служебни коли с служебни шофьори и сини лампи, не ги интересува и полицаите - те си имат правилник за движението отпреди 50 години и сини лампи. 

Интересува ги само тези, които са потърпевши. Редовите шофьори, участващи всеки ден в екшън-трилъра "Шофирай трудно" по софийските улици. Така, че братя... Наздраве!